Дрога и демони в Ел Ей
27 Юни 2007
По настояване на Иван Бакалов това писмо ще е за наркотиците. Или по-скоро за това, което аз знам за тях.
Винаги съм била любопитна към нещата, които са в състояние да променят действителността. А това са книгите, филмите, театъра - изкуството накратко. Те дават възможност да напуснеш пределите на главата си, където често си по-заключен отколкото в затвор, и да посетиш други места и души. В известен смисъл наркотиците имат подобна способност. Не съм експериментирала с ЛСД само от страх от така или иначе изключително богатата ми фантазия. Ще разкажа защо.
Един от първите пъти, когато пуших трева, въпреки молбите на приятеля, с който го правих, да внимавам, много лошо се отгърмях. Тревата беше много силна и поради липса на лула, я пушихме със саморъчно направена такава от алуминиево фолио. Не беше като да пушиш козче. От устата ми излизаше дим като от паст на дракон. Е, съжалих дълбоко, че не го послушах. След като си тръгна и останах сама, бях посетена от най-странните и кошмарни чудовища, които бях виждала. Спомням си как потъвах и изплувах от състоянието на ужас, в което се намирах, и в кратките моменти когато чудовищата си отиваха, звънях на приятеля ми да го псувам какво ми е направил. А той само повтаряше, че ме е предупредил.
Наблюдавайки чудовищата по време на потъванията, си казах, че няма начин Йеронимус Бош да не е бил на нещо докато е рисувал Ада от «Градината на земните удоволствия«. Бях изумена, че моите бяха едно към едно като неговите. Демони, триглави змейове, някакви птеродактили, въобще ужас. Този трип постигнат само с трева ясно ми показа, че не бива и да помислям за ЛСД.
Лос Анджелис е един от дръг центровете на света. Познавам много малко хора, които не пушат трева и те са предимно българи от по-старото поколение, които смятат алкохола за по-безобиден, както смятат и всеки пафкащ за наркоман. Което, разбира се, не е вярно. Но тук няма да се впускам в паралели между двете. Знам само, че съм видяла много разбити съдби, семейства, както и хора, които са си отишли преждевременно от този свят заради алкохола. Не познавам никой, който да е умрял от трева, нито пък да се е провалил в живота. И тук трябва да подчертая, че това се отнася само за тревата. Всичко останало е с по-голяма или по-малка степен на опасност да се самоунищожиш. При билката най-страшното е, че можеш да станеш огромен мързел и да надебелееш. Когато пуша, всичко ми е толкова вкусно, че мога да изям света.
Тук никога не ми се е налагало да си я купувам. Винаги около мен има добре снабдени хора. Не че няма откъде. Напротив. Това е най-лесното нещо. Всичко може да ти бъде доставено до половин час, след като си се обадил. Ще разкажа за българския принос в сферата на дръг обслужването. В средата на 90-те имаше една малка, но яка групичка от българи дилъри. Всичките бяха общо взето свестни пичове. Нямаха нищо общо с мутрите, защото тук няма мутри. Има яко пушещ и шмъркащ entertainment business. Повечето от нашите момчета бяха женени и с деца. Доколкото знам, почти всичките с грам мозък в главата понаправиха малко пари и се прибраха в България с желанието никога повече да не се занимават с този бизнес. Дано да са успели. Разбира се, имаше и една звезда сред тях. Не слагам «звезда» в кавички, защото Тони (сменям името му за да не ми се сърди, ако не е в затвора и прочете този текст), беше изключителен пич. Напомняше ми на героя на Белмондо от “До последен дъх”. Беше секси, слънчев, умен и със страхотно чувство за хумор. Само пафкаше и много спортуваше, но имаше звезден набор клиенти за бяло (б. р. - кокаин на жаргон). Винаги движеше с брата на Шарън Стоун, който беше лузър, явно живеещ от блясъка на сестра си, без да го превръща в нищо друго, освен в бял прах в малки пластмасови пликчета.
Момичетата се лепяха по Тонката. Винаги беше с някоя нова, руса и много влюбена в него. Освен че беше сладък, беше започнал да става и неразумен, и сменяше Шеви Събърбани с Поршета - крайно неразумно поведение на дръг дилър в Америка. Ходеше облечен, разбира се, в дежурното долнище на “Адидас” и бели фанелки. Не носеше злато, само сребро и то много рокендрол изглеждащо. Физически приличаше малко на Антъни Кидис от Ред Хот Чили Пепърс. Беше зодия Лъв и с него беше винаги купон, докато в Ел Ей не се появи един мой стар познат от България, бивш баскетболист. Живеехме на една улица, беше изключително добре възпитано момче от центъра на София. Бях изненадана от намерението му да остане тук да живее. Веднага се сдушиха с Тонката и станаха неразделни. Междувременно някой ми каза, че софийския ми познат е трябвало да бяга от България на пожар заради развален общ бизнес с мутрите.
И така двамата джиткаха из Ел Ей, докато един ден арестуваха Тони. Беше успял да изхвърли от прозореца на апартамента си всичката дрога, но това не му беше помогнало. От там за него всичко тръгна надолу. Мисля, че за да се спаси, моя познат беше сътрудничил на властите. Партньорите на Тонката също го предадоха и без един цент в джоба той беше успял да се измъкне нелегално през мексиканската граница. От Мексико беше заминал за Лондон, избягвайки по този начин затвора. Там изглежда на нов терен по стар модел пак беше успял да живее “до последен дъх”, докато май отново го бяха гепили. Около този случай нещата се затегнаха около българската групичка. Кой кого топеше не знам, но знам, че някои от тях успяха да се измъкнат невредими и с пари, и са в България. Надявам се, че вече са почтени бизнесмени.
Имах един приятел руснак Сашата. Беше някакъв всерусийски бивш шампион по плуване, живеещ като адвокат или стокброкер. Не че беше такъв. Като повечето руснаци правеше далавери с осигуровки на коли. Между другото руската мафия тук е много силна. Та този тип веднъж ме заведе на едно много тъжно място. Беше обещал да закара майката на негов приятел някъде. Къщата на приятеля му се намираше в San Fernando Valley, място известно с високите си температури, гъстата концентрация на порно бизнес и местонахождението на студията Уорнър Бръдърс и Дисни. Може да се каже, че Мики Маус прави бизнес врата до врата с Джена Джеймисън (б. р. - порнозвезда).
Озовах се в къщата на руско семейство с папочка дръг дилър. Беше ужасно. Мама и татко бяха яко на черешата, почти не се говореше с думи, а само със знаци и то съвсем малко. Останах с впечатление, че има възможност отвсякъде да сме следени. Толкова бяха нашмъркани, че не можеха да стоят мирно и секунда. Непрекъснато ставаха, сядаха, тропаха с крака, абе, докато си го спомням и го описвам, ме хващат нервите. И на всичкото отгоре около тях се мотаеше детенцето им, на което никой не обръщаше грам внимание - нежно момиченце на около 7 годинки, което изглеждаше бледо, тъжно и абсолютно загубено в тази мрачна къща, потънала в руски скъпоценности, с огромен роял в средата. От някъде излезе въпросната баба, за която уж бяхме дошли. Качи се с нас в огромния черен Мерцедес на моя приятел и тръгнахме в пълно мълчание по огромните Лос Анджелиски фрийуеи.
Свободен път - това е буквалния превод на “фрийуей”. Беше нощ, немското чудовище гълташе всичко по пътя си, до мен седеше един всъщност тотално непознат рус мъж с изсечена леко азиатска физиономия, а на задната седалка безмълвно седеше бабата. От време на време поглеждах назад и това което виждах беше разбиващо. Тя беше типична наша баба, малка отрудена женица, преживяла Втората световна война. Минала през глад, труд и ужас. Минала през безмилостния съветски комунизъм. През несекващото желание да види децата си обучени и щастливи. Във всеки случай по-щастливи от нея. Свободни и богати. Беше заспивала с мечти за прекрасния им живот в Америка. Сънувала как гледа внуци в описаната в телефонните разговори прекрасна къща с басейн. Представяте ли си, беше казвала на съседките, ние живеем в комуналка, а моя Володя има къща с басейн! И скоро заминавам при него да гледам внучката! Съседките клатили глава в почуда без да смеят да попитат как така Володя толкова бързо е забогатял. А нашата баба, като че ли знаела неизказания въпрос, който тайно я притеснявал, но гледала да не мисли за него, и все бързала да отговори, без някой да я пита, Моят Володя е толкова умен, прави бизнес, бизнесмен е той!. И си стягала багажа за да стигне до Лос Анджелис. Да стигне до тази къща, потънала в параноя и бял прах. Да стигне до този огромен черен Мерцедес, в който да седи с някакви тотално непознати хора и да се вози по “фрийуея”. Свободния път. Скъса ми се сърцето за разбитите й надежди. За разбития финал на живота й. За всичките й горчиво унищожени мечти.
Надявам се, че никоя майка на внезапно много забогатели синове не чете тези редове. Защото, ако ги чете, мога само да съчувствам на безпомощността й и не мога да й предложа никаква утеха. Дали го шмъркаш или продаваш, кокаинът е зло. Влиза в теб като най-любимия ти приятел купонджия, ласкае те, повтаря ти колко си велик, колко си добре, колко си умен, колко си силен, непобедим, върха, номер едно. Когато си отиде, го искаш пак и пак и пак. И ако много си се свързал с него, без него се чувстваш отчаян, съсипан, никой. По-никой от всякога. И понякога просто не искаш да си жив. Ако успееш да го откъснеш от живота си, понякога те посещава в сънищата ти като болезнено приятен гост. Винаги захилен, винаги красноречив, винаги с мисълта на сто. Но мега опасен. Общоизвестна истина е, че Оливър Стоун е як кокаиноман. Как го прави, не знам. Как сърцето му е здраво, как не е превъртял, как работи филм след филм и вече е на почтена възраст, не ми е ясно.
Всеки родител трябва да е особено обезпокоен, ако детето му е физически здраво, но е много отслабнало. Кокаинът е страхотна диета. Загубваш апетит, а енергията ти е за милиони.
Екстази прави същото, но с повече любов. Била съм на партита спонсорирани от фирма за вода. Представям си, ако тази злощастна руска баба беше попаднала на такова парти. Щеше да е очарована от всичките прекрасни деца, които нищо не пият, само водичка, а толкова се обичат. Такива весели и енергични младежи, Боже, Боже….
Темата е огромна. Вероятно мога да напиша труд по нея, но ще оставя някои неща за бъдещата ми автобиография. Междувременно ще се разтоварвам с по някоя лула на мира, за която мога да гарантирам, че няма да подтикне никого към нищо лошо. Само мир и повече душа за това, което ни заобикаля. Което не означава, че малките трябва да се забравят в нея. Никога не бива да ти действа на задълженията. На чувството за отговорност. Може да бъде изключителен духовен водач, но не често и не завинаги. Почивките от нея са необходими за да знаеш, че можеш без нея. И когато пушиш, леко с алкохола. Няма нужда. За какво ти е агресията, когато имаш цялата мъдрост на вселената в няколко дръпвания? Винаги се грижи за тялото си. То не е щастливо от алкохола и цигарите. Те не ти дават нищо. Само гадно чувство на сутринта и някакво временно усещане за сигурност. Знаеш колко не е истина тази сигурност, нали? И за какво трябва да те боли глава, да драйфаш, да говориш глупости, за които после да съжаляваш? Учи, чети, спортувай, отнасяй се с обич към света и той ще те обича. Знам колко трудно изглежда понякога, била съм там и затова споделям всичко това с теб. Имаш един живот и един път. Направи най-доброто, на което си способен. Действителността понякога е супер гадна. Но това не е най-важното. Най-важното е, че е гадна само понякога. И това не бива никога да се забравя.
Още за дрогата в e-vestnik
20 български мита за наркотиците
Зареждане ...
Страхотен текст! Така и не разбрах обаче друса ли се авторката.
не се друса, а пуши трева без да прекалява:)
Ноо яко
Великолепен текст, най-после нещо извън плювните, които братята журналисти си разменяха през последните седмици по повод разни идиоти.
Ясно е, че дрогата пристрастява и че може да направи един нещастен живот още по-нещастен. Но мисля и че малко прекаляваме със страховете си от разните дроги. Пробвала съм ЛСД и екстази, без да прекалявам с дозите. Ставаш изключително подвижен, разнежваш се, танцуваш часове наред без да спреш и логично пие ти се страшно много вода... Ама чак да е нещо супер-интересно, нещо, от което да имам нужда всеки път като изляза, нещо космическо - НЕ, нищо подобно! Важното е да не забравяш, че можеш да си изкараш добре и без дрога. А много хора го забравят, понеже питват да запълват душевни празнини с неща, които не могат да им помогнат. Поздравления за авторката, текстът е много искрен и успява да развълнува. Да продължава все така! :)
От утре всички над 9 години да почват с тревичката!!! Ще се изпитваме! :) Какви са тези реклами на свободата в някой нейни форми? :) За някой форми на свобода трябва възрастова граница май? Статията е много хубава всички искаме още! И тоя е-вестник се оказа място за редовни посещения. А авторката (която е много готина!) търси ли си Мъжа на живота си? Може ли аз?
bravo na avtorkata
Много добър текст! ПОЗДРАВЛЕНИЯ :plqs: (*)
ми не е чак толкова добър текст ,но не е и зле, колкото можеше да бъде-щом идеята е била да се пишне малко повече за дрогите... пп не съм съгласна със градския зен, що се отнася до наркотичните вещества,които споменава - не съм пробвала лсд ,въпреки доброто си желание се отказах,била съм само с екстази на парти-- усещането е повече от ангелско , повече от разтварящо ,повече от провокиращо, наистина е нещо космично ,прераждащо -аз лично се почуствах като галагктическа какавида или какаВид(н)а галактика ,почуствах съзнанието си да изгрява с нова светлина ,неустоимо нежна и ласкава ...не, всъщнст нямам думи да го опиша ,а само запас от увехтели клишета и псевдопостостроумности... но never mind невероятно бе ...да не говорим ( гордея се, че като едно от децата на новото време имам възможността да виждам аури),че за разлика от всички останари упояващи вещества (дори тревата и тютюна) екст. внасят почти само положителни психични промени---- всм, че хората ,които познавам напр. и карат само на екстази са просто страшно свежи, живи ,общителни , със светлосини сяйни аури-яйца...вярно, че са почти ефирни физически ,но какво- особено момичетата ми ...още
се струват изкл.удоволетворени от което, а на момчетата не им пука особено , нали телата все пак не са най-важните... ... малко ми е тъжносиньо само, че те - тези девойки и младежи, въпреки всички екстази,който получават ,въпреки че стават от тревата,захарчетата, гъбите,маслата,гълъбовите очички ,охилени човечета и тн. толкова приказни ,ефирни, подвижни ,с очи и тела на елфи ,с детски смях ,небитийно битие,изумителен интелект( поне спрямо сивата запушена маса) си остават също толкова поробени,колкото и сивите си братя и техните майки и бащи и дедите на техните деди,впримчени в колелото на самсара , просто са впримчени в своите нови светове,в свои филми(
Сами виждате ефекта...Горката трипълка, Дали още и действа хапчето, или се е напушила? Нещастни, горки и заблудени същества! Мозъкът ви се скапва необратимо и става на дреп. Животът е толкова хубав, опознайте го, за какво са ви тези гадости. Не мога да разбера, при положение че съществува алкохола, секса и безброй други радости, за какво са им наркотиците?
Редактирано от Админ: Пишете на кирилица, системата позволява, независимо от компа. Четете!……….
нещастник, си ти даже ник не си си измислила илил така това е трик за да покажеш , че си част от масата просто минувач...
Дрогата е добра
как ще имаш такъв трип от тревица ???? направо ме шокира!!!!!
авторката малко се издаде! виж са като го напишеш тва с халюцинациите ше те усетят... колкото и да е друсан чадела няма да "виждаш чудовища" !!!!
До Анонимус. Не са я --------бе, умник. Ама теб със сигурност ще ти се израдват, като вземеш зелената карта.
авторката е много добра!поздрави за здравословния информационен гид.има умни деца в тази страна,има. а трип...вместо да вземаш тези боклуци за да си слаба и щастлива -пробваи със секс -косми4ески,пак ще се 4увстваш ефирна и с блестяща аура и даже оргазми ще полу4аваш за разлика от сега.
. Попаднах на тази страница, зачетох се. Ще бъда напълно откровен - такъв съм и не мога да го избегна, въпреки че най-често предизвиквам бури от възмущение. От статията лъха на трупно разложение. На пръв поглед всичко е безобидно - здраво, младежко желание да се вземе хубавото от живота, да се нарушат някои обществени табута и радостта от това, че злото може да бъде държано в определени граници от онези щастливци, които са били опазени от сътресения в миналото. ....Това е самозаблуда. И то проличава още в самото начало, когато Вие споделяте за появилите се демони. Демоните често се появяват при случаи на свръхдоза - четох някъде за двама наркомани от хипарска комуна, на които Сатаната започнал да съвсем натрапчиво да им се явявва във вид на черен идол с огромен фалус. А и на мен самия са ми се явявали в съзнанието, след като непредпазливо купих и прочетох една книга, която идваше от тези места. Тъжно ми е за Вашия приятел - щом се е опитвал да Ви спре, значи държи на Вас, а Вие бездушно му причинявате болка. Един ден ще разберете какъв човек сте загубили. Без може би да сте го желали, текстът издава Вашата ранена душа, която все още ...още
( все още! )може да състрадава, въпреки понатрупалия се слой от цинизъм. Все пак, българи сме и душата ни не може да изстине толкова бавно под неоновите светлини. Нито съществуването на Сатаната е измислица, нито на неговите армии от демони. И всичко, предизвикващо изменение на съзнанието е от неговаа " юрисдикция ". Разбира се, тук не става дума за една-две чаши вино. Колкото до цигарите - не знам какво да кажа, но самият факт на зависимостта - каквато и да е зависимост - вече е от царството на сенките. При всички положения, да се сравнява алкохолът, цигарите с марихуаната, за да се изтъква безобидността й е измамно. И от текста, и от коментарите ме лъха на ужасяваща бездуховност, безпътица и лекомислена, самоубийствена заблуда; и бих искал да се разридая в този момент, ако бях способен на това. Особено ме натъжава разказа за изоставеното момиченце, докато родителите му са на гости при демоните. И за бабата, понасяща със стоическо търпение развратените си деца. Ако един само от вас може да чуе и да осъзнае колко мерзко е всичко това, да падне на колене и да измоли нов, чист живот - няма да съм живял и аз напразно тогава. Моля се за всички деца, убити в утробите заради наркотиците. Обичам Ви. Обичам ви. От България
ПРИ СВРЪХДОЗА ЛСД, ИЛИ НА СЛИЗАНЕ, ВЗЕМЕТЕ НЯКАКЪВ ОПИЯТ. И НИКОГА НЕ ОБЩУВАЙТЕ С БЪЛГАРИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ
Зад всеки ред на тази авторка, където и да я чета, се наднича едно огромно АЗ...
В твоята глава нещо те яде отвътре и наднича болното ти аз. Аз пък обичам да чета разкази от първо лице.
през 91-92ра в сан бернардино около женената за местен милитъри-педал, албена се навъдиха едни пловдивски, стойкаджии, които е вероятно веч да са измряли, но преживяваха от наркотици, и всички искаха да атакуват холивуд без английски език
22, ти авторката ли си? Всички писма в тази рубрика са писани от първо лице и от другите автори, но такава самовлюбеност и чувство за самозначимост, неподплатена с нищо (и особено с талант за разказване), рядко може да се прочете от друг автор. Това е, което дразни, а не "първото лице". Изглежда си доста семпъл човек, щом не схващаш смисъла на написаното (и от нея и от мен).
А, и да добавя. Поучителна е, дава съвети, открехва ни. Ние не сме отгатнали истините в живота, имаме нужда от напътствие. Да не си помислиш, 22, че съм от писателската гилдия или журналистическата и имам някакви професионални поводи за критика (или завист, както ти би могла да предположиш)?
Пич, препоръчвам ти паркизан, в кобминация с транквиланти. Ти имаш проблем. След като такава история по-горе предизвиква такива емоции в тебе, бягай бързо до аптеката. Ако не помогне, най-добре е да се гръмнеш. Ще се почувстваш много по-добре.
без рецепта недават/ какво ли не пробах
До авторката (или 27). Нямам проблеми от такова естество. Както по - горе отбелязах, (ама няма кой да ме чете) - "...където и да чета тази авторка" и имах предвид и Блогинар, и тука случайно попадам - все същите бози. А иначе не знам какво е паркизан, и дори и какво е транквиланти. А и нямам намерение да научавам. Подхванах приказка в тази тема точно понеже се интересувам от ЛА и захванах да чета всичките материали. Дори не погледнах под кой точно пиша. Извинявам се за многословието, но на хора, които схващат бавно (поради генетеиката им, или поради "паркезан"-а или поради и двете) - така се обяснява.
Направих си труда да прочета и няколко твои други материали напоследък. Защо е това назлобяване? Несполуки в личния/професионалния живот, че така яростно се нахвърляш срещу малка критика? Или паркезана нещо не действа? Айде давай го по - спокойно, не толкова селф-сентърд (хех! - както би казала ти) и се понаучи да пишеш, както и да обичаш и уважаваш повече хората около себе си, вместо да им изкарваш ядовете/абстиненцията си. Между другото, аз от твоите статии не научих нищо за ЛА. Освен, че има дрога и гейове (и за какво там още значително ни просветиха). Въпрос на ценностна система.
Пич, положението ти е сериозно. Аз съм мъж. Не съм авторката. Тя вероятно не знае, че спориш с нея. Някой ден, ако влезе тук, може и да научи. Но засега наистина ти препоръчвам паркизан + транквиланти.
Вземете пример от ------- с №23 и №24- --------- с виртуален опит в Щатите,видяли ги,превзели ги като в онзи надпис на кутията на известните ни цигари- единия през Долна Калифорния,другия като боец на "Тихичкия" фронт- колоритни почти като известния ни герой на Илф е Петров и социалистическия и постсоциалистически герой -Батето...,но не прекалявайте с вземането на опит щото туку вижте ви се случат неприятни изненади-пазете се от измамници,които спекулират с имена,случки,събитея като жонгльори-умната с подобни типове,където и да ги припознаете.
29, не ти трябва да знаеш какво е паркизан. Преди 13 години едни бандитчета ми турнаха в кръчма в чащата хапче паркизан. Ако не си болен от паркинсонова болест, хапчето ти действа като долнопробна дрога. Три дена бях в несвяст и сънувах змии, плъхове и други подобни, а също и по-проятни неща. В Пиригов ми правиха изследвания и откриха следи от паркизана. Лежах 1 седмица, после две години главата ми беше мътна, не можех да се съсредоточа.
А защо реагираш така лично? Трай си там и си гушкай таблетките. Ма очевидно не ти помагат особено. И един съвет - буквално, отчетливо да ти кажа, понеже иначе не разбираш. Критерий за висша простотия в който и да е форум е да пращаш опонента си да пие хапчета. Означава още и словесна импотентност. Вземи го присърце, следващия път като решиш да оцапаш който и да е форум със съветите си за хапчета.
33, не бой се за мен. Не приемам каквато и да е субстанция, която може да ми промени усещането за реалност, вкл. и алкохол. Това - след няколко случки, които така ми изкривиха за момента представата за реалност и ме накараха да се държа по начин, че после дълбоко да се срамувам от себе си. Това беше друг човек. Айде нема нужда да се вкарвам пак в такива преживявания. А 32, аз очаквах тука от 5-6 заглавия за Лос Анжелес, да открия в щрихи какъв е един от най - големите градове в света. Една друга гледна точка, която да си заслужава четенето. Уви - твърде посредствено, твърде ограничено.
USA 84103, що си тъй неграмотен и пишеш с главни букви?
ДЖЕЙМС БОНД:ЗА ИСПАНСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК СЪщО СЪМ НЕГРАМОТЕН.ТУК Е АМЕРИКА И СЕ ГОВОРИ"СПЕНГЛИш"МНОГО Е ТРУДНО!!!КАКВО ТИ ПРЕ4И МОЯ НЕГРАМОТЕН БЪЛГАРСКИ?ANARCHY IN THE UK!"GOD F..K THE QUEEN"!!!
Сънароднико, моля, пиши с малки букви, грамотността ти е горе-долу добра.
ДЖЕЙМС,50 ГОДИшНИТЕ НЕ МОГАТ ДА 4ЕТАТ МАЛКИ БУКВИ.ЖЕЛАНИЕТО ТИ ДА МЕ НАКАРАш ДА ПИшА С МАЛКИ БУКВИ Е МНОГО СТРАННО ЗА МЕНЕ.ПОСЛЕДНИЯ JB 007 ПРИЛИ4А НА ВЛАДИМИР ПУТИН.ЗНАЯ ЕДНА ИСТИНСКА ЕМИГРАНТСКА ИЗТОРИЯ ЗА БЪЛГАРИН ИЗБЯГАЛ В ГЪРЦИЯ С ХЕЛИКОПТЕР КА28.В АМЕРИКА ТОЙ Е РЕшИЛ ДА СЕ КАЗВА ДЖЕЙМС БОНД.ТУК Е ПИЛОТИРАЛ БЕЛ 206.НАЛЕТЯЛ Е 10 000 4АСА.ПРЕЗ 2000 ГОДИНА КАТАСТРОФИРАЛ И ЗАГИВА ЗАЕДНО С МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА.У4ИЛ Е В СССР,ИЗБЯГАЛ ОТ БГ,ЗАГИНАЛ В САщ.ИЗТИНСКИ ДЖ.БОНД 007!МОЛЯ ВСИ4КИ БЪЛГАРИ ПО СВЕТА,ДА ПРЕСТАНАТ ДА СЕ ОБИЖДАТ ПО ФОРУМИТЕ НА БГ ИНТЕРНЕТ! КОГАТО МЕ ОБИЖДАТ,АЗ ВИНАГИ СИ МИСЛЯ ЗА СВОЯ"ГЛОК-КОМПЕТИ6ЪН!
юта, 007 е прав, главните букви уморяват, а ти си интересен форумец
Ънкъл,сега разбрах!